Музика: „Първият ден на Пролетта“ №3 - размер 3/4 - 34 такта.
Пълни всяка твар с живот, буди радост във духа, развеселява сърцата ни. Грее, грей Слънцето благодатно, целува нежно цялата Земя и я окичва с прелестни, безброй цветя.
Изходно положение: Изходното положение е описано в последния такт на предишното упражнение (Фиг. 3.1).
Ход на движението:
1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се изнасят напред на височина на лактите с длани нагоре, като че се предлага нещо (Фиг. 3.2). (крайното положение на ръцете при разтварянето и прибирането им съвпада със силното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат в синхрон)
2-ри такт - 1-во време - стъпка напред с левия крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време - прибиране на ръцете в основното положение.
На последния такт - 1-во време - стъпка напред с левия крак; 1-во, 2-ро и 3-то време - ръцете се прибират в изходното положение.
Обяснение: При това упражнение ръцете се движат напред и след това се прибират пред гърдите. То означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, сърцето трябва да го обработи и даде.
Тези движения действат магически за самовъзпитанието на човека, понеже чрез тях се праща мощен подтик за даване в света. Така човек съзнава великата идея за даване и възприемане. Ясно е, че тия движения са високо идейни; те събуждат качества в човека, които ще залегнат в основата на Новата култура, която ще бъде култура на жертва, на даване, на самоотричане за другите.
Чрез тях човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще влезе в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, тогава отново ще може да се напълни. Щом не се изпразни, тогава остава в старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
Това е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не предава това, което постоянно получава, няма да е в състояние да получи нови струи. Тогава ще бъде в състояние на застояла вода, на блато. Каква разлика между нея и течащия извор! При първата имаме разложение, смърт, при течащия - движение и живот.
